Знаеш ли от къде произлизат много от изразите, които ползваш в ежедневието си?

loading…


Изумително е, че някои от изразите, които използваме днес, датират отпреди 3000 години. Много от тях са дошли от Древна Гърция или Древен Рим – цивилизации, доминирали света по онова време. Не малко фрази сме взели и от Библията – най-продаваната и най-разпространената книга в света.

Произходът на тези 10 често използвани израза се корени в интересни истории, които сега ще разгледаме, започвайки от легендата за безсмъртен мъж с едно слабо място.

АХИЛЕСОВА ПЕТА
Когато говорим за „ахилесова пета“, знаем че се има предвид някаква слабост. Тази слабост може да е физическа, емоционална или психическа.

Изразът идва от древногръцката митология, по-точно от историята за Ахил. Всички сте гледали поне един филм за Троянската война и сте малко или много запознати с това име. Майката на Ахил го потопила в река Стикс като бебе и така му дала нечовешка сила и безсмъртност. Той се превърнал във велик шампион – най-добрият боец на гърците през Троянската война. В един фатален ден обаче, стрела от лъка на принц Прис, според легендата ръководена от самия бог Аполон, го поразила в петата и го убила.

Но чакайте, нали трябваше да е безсмъртен? Не точно. Когато майка му го потопила в реката като бебе, тя го държала за едната пета, която не била окъпана в магическите води и останала единствената част от тялото на Ахил, която не е защитена.

ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ
Днес използваме тази фраза, когато говорим за някой, който се оплаква без да има защо или иска помощ, а не се нуждае от такава. Но кое е това овчарче? Идва от една басня на Езоп.

Езоп бил бивш гръцки роб в края на 6-ти век пр.Хр. който написал (или събрал) стотици басни, познати общо като басните на Езоп. Една от тях разказва за младо овчарче, на което му било скучно да пази овцете по цял ден.

Веднъж, за да внесе малко разнообразие, овчарчето изтичало до селото, викайки „Вълк! Вълк!“. Селяните побързали да се притекат на помощ и някои дори останали да пазят. Получило се! Момчето вече имало с кого да си говори и повторило този номер няколко дни по-късно. Селяните отново дошли и отново не заварили вълк. Тогава, нещастието наистина се случило – вълк излязъл от гората и нападнал овцете на момчето. То извикало селяните за трети път, но на тях вече им било омръзнало от номерата му и не дошли.

Моралната поука от тази история според Езоп е, че на лъжеца не му вярват, пък дори и да казва истината.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ РИМ
В древността, това всъщност наистина е било така. Римляните изградили около 80 000 километра пътища, от Британия, през Испания и Северна Африка, до речната система Тигър и Ефрат.

Първият голям път, Виа Апия, е построен през 312г.пр.Хр. Император Цезар Август издигнал монумент наречен Милиариум Ауреум (златен маркер) в централния форум на Рим и разстоянията по всички 80 000км път се измервали от тази точка. От там тръгвали и всички основни римски пътища.

Днес използваме израза, когато искаме да кажем, че има повече от един начин да се постигне нещо. Метафората е в употреба поне от 12-ти век.

МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА
Обяснено с друг популярен израз, това е като да попаднеш между чука и наковалнята.
Гръцката митология разказва за героя Одисей, който плавал към дома след Троянската война, но трябвало да мине през Мисинския пролив (който разделя Италия и Сицилия), където се оказал между две унищожителни сили.

Сцила бил гигант с шест глави, всяка с по три реда зъби, който унищожавал всичко на пътя му. Разбира се, всъщност бил просто коварен риф. Харибда пък бил водовъртеж на отсрещната страна, който засмуквал корабите, които минавали покрай него. Избягвайки едната опасност, означавало да попадне на другата.

Одисей трябвало да избере по-малкото зло и в крайна сметка насочил кораба си към Сила, понеже там рискувал да изгуби само няколко мъже, а не целия кораб.

КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Когато някой говори за Кутията на Пандора, става въпрос за нещо много лошо. Тази кутия е изворът на всички проблеми.

Изразът идва от историята за Пандора, първата жена на света според гръцката митология. Зевс създал Пандора като наказание за това, че братовчед му Прометей дал огъня на хората, противно на неговите заповеди.

Макар боговете да дарили Пандора с неща като красота и обаяние, те й дали също качества, които са както добри, така и лоши – направили я любопитна и настойчива.

Пандора получила й една делва, която Зевс й казал да не отваря в никакъв случай. Любопитството обаче надделяло и тя я отворила, а от нея излетели всички лошотии на света – война, болести и т.н. В някои версии на историята, Пандора се опитва да затвори делвата, но успява да запази единствено надеждата в нея.

Историята за Пандора е мит за произхода – опитва се да обясни откъде са дошли всички лоши неща. Също както при Ева и Райската градина, светът бил едно идеално място преди Пандора да отвори делвата.

За кутия започва да се говори през 16-ти век, когато „делва“ е неправилно преведено.

CARPE DIEM – ГРАБНИ МИГА
Робин Уилямс превърна тази мотивираща латинска фраза в мото за своя клас във филма „Обществото на мъртвите поети“ от 1989г. Но фразата не става популярна от там. Всъщност идва от поема на Квинт Хораций Флак от 1-ви век пр.Хр. Там фразата е част от по-дълга такава – „Carpe diem quam minimum credula postero“ – и се превежда като „Цени мига – не вярвай ти напразно в утрешния ден!“.

Изразът се използва от хилядолетие, но става наистина популярен през 19-ти век, когато поетът Джордж Байрон цитира Хораций.

ИЗПИСАНО Е НА СТЕНАТА – МЕНЕ, ТЕКЕЛ, ФАРЕС
За този израз можем да благодарим на Библията, по-конкретно на книгата на пророк Даниил. Използва се със значение, че ще се случи нещо лошо.

В писанието, по време на пира на Балтазар във Вавилон, докато всички се угоявали и пиели вино от бокали, взети от свещения храм в Йерусалим, тайнствена ръка се явила и изписала тези думи на стената. Ужасен, кралят повикал пророка Даниил, за да обясни значението им. Той му казал, че Бог е ядосан на Балтазар, задето почитал чужди идоли.

Буквално думите се превеждат като „брой“, „тежест“, „разделям“, затова от тях изходило значението, че Бог претеглил Балтазар и дните му са преброени, а като наказание кралството ще му бъде отнето и разделено. Още същата нощ кралят бил убит, а земите му превзети от нашественици.

ГРОЗДЕТО Е КИСЕЛО
И този израз идва от Езоп и неговите басни. Използваме го когато някой пренебрегва нещо, само защото не може да го има. Баснята се казва „Лисицата и гроздето“ и вероятно сте я чели в училище. В много от басните на Езоп главни герои са животни, притежаващи човешки качества.

В тази история, една гладна лисица няколко пъти се опитала да достигне високо надвиснало грозде, но все малко не й достигало. За да прикрие разочарованието си, лисицата си казала: „Гроздето и без това е кисело. Не си заслужава.“

Според някои историци, по-точен превод на фразата от гръцки език е „гроздето е неузряло“.

ПОДМАЗВАМ СЕ
Да се подмазваш на някого означава да му правиш комплименти и да се държиш добре с него, обикновено с цел самият ти да се облагодетелстваш или да поискаш услуга.

Мнозина твърдят, че фразата произлиза от древна Индия, когато хората мятали малки топки масло гхи по статуите на различни богове, когато ги молели за услуги. В Тибет има дори още по-древен обичай, при който на Нова година се правят скулптури от масло, които носят щастие и мир през следващата година.

Някои обаче отричат, че фразата идва от индийските традиции и вместо това твърдят, че е просто плод на въображението – да намажеш масло върху филия хляб е като да обсипваш някого с комплименти. Ние залагаме на първата теория, защото е доста по-забавна.

ЗАРЪТ Е ХВЪРЛЕН
Още една латинска фраза, която в оригинал се чете така: Alea iacta est.

На 10 януари 49г. пр.Хр. Гай Юлий Цезар излиза с армията си на Рубикон, реката на границата между Цизалпийска Галия и Италия, която никоя римска войска няма право да премине. Обръщайки се към войниците, Цезар им казва, че все още могат да се върнат обратно, но пресекат ли моста, ще трябва да се бият.

Докато стоят пред реката, един овчар минава, грабва тромпета на един войник, пресича моста и свири тревога, с което не оставя избор на Цезар. Тогава той казва: „Там води пътят, където ни викат знаците на боговете и мръсните дела на враговете. Зарът е хвърлен.“

В днешно време фразата използваме в смисъла, че няма връщане назад.

loading…